ИНФРАСТРУКТУРА
Варвара е класическа туриситческа дестинация за онези, които търсят спокойната почивка в комбинация с дива природа и вкусна храна. Тук са едни от най вкусните ресторанчета по черноморието. За любителите на шумните преживявания – най-близката дискотека е само на 3 км - в Ахтопол, където изборът на нощни заведения е достатъчно богат.
За сметка на това, Варвара е отличен избор за тези, които предпочитат да си сготвят сами - прясно уловена риба може да се купи от почти всяка къща в селото, както и зеленчуци и плодове от градините.
Варвара е едно от последните останали местенца по нашето Черноморие, където да се насладите на качествена истинска храна, дива природа и приятни усмихнати хора.
ИСТОРИЯ
Варвара е старо рибарско селце, превърнало се в туристическа дестинация едва през последните десетина години.
В средата на XIX в. това място е било безлюдно. Тук се е намирал само малък манастир /параклис/ “Света Варвара”, почитан от жителите на околните селища – Царево, Ахтопол, Кости и Бродилово.
Преди новото му заселване в 1913 г. с преселници, идващи от голямото село Ятрус в Източна Тракия, Варвара фигурира в картата на Кристиан Лудвиг Томас от 1788 г. под името Вардарах. Под същото име и на сегашното си място е отбелязано и върху картата на Макс Шимек (1748-1798 г.). Върху близкия връх Папия има следи от късноантична и средновековна крепост.
В началото на 20-ти век поминъкът на населението е въглищарство и земеделие. Преброяването в 1926 г. регистрира 72 къщи и 239 жители, от които 174 бежанци от Източна Тракия. Сега то наброява около 270 жители.
ПРИРОДА
Каменистият бряг между Варвара и Ахтопол предизвиква възхищение с красивите си гледки, особено при тихо време в ранните утринни часове.
Варвара е част от защитения природен парк Странджа, най-голямата защитена територия в България. В околността могат да се видят изключително редки растителни видове като известната страндажнска Зеленика, редки видове птици и животни.
Освен това, подобно на други странджански селца, Варвара е известна с празниците на нестинарските танци, които се провеждат веднъж годишно в полето покрай пътя за Ахтопол.